.
68/48 см
масло/платно
Продадена
Картина в характерната стилистика за Виржиния Стоянова съчетаваща български фолклорни мотиви, декоративна живопис и наивизъм. Жената в картината е изобразена като великата богиня-майка, олицетворение на Земята и самата България, която е избрана от Бога и на главата си има венец от звезди. По раменете и одеждата ѝ са накацали традиционни възрожденски къщи, символизиращи дома, уюта и приемствеността между поколенията. И това не е просто дреха, а физическо продължение на българския пейзаж хълмовете, реките и нивите извират от нея и се вливат обратно в нея.
И там в центъра близо до сърцето и се извива хорото, което символизира слънчевия кръговрат, общността, единството, космическия ред и празникът на духа, който крепи българския народ.
А малко по надолу в престилката и са изобразени хората, които се трудят – жънат, копаят и отглеждат благата на земята. А горе в небесна част летят бели ангели със стълби към небето и щъркели, които носят бебета в човките си. Символ на божествената закрила, чистотата, раждането на новия живот и благословията над българския род.
Картината носи послание за хармония между човека, природата и традициите, представяйки България като една жива, топла и непреходна майчина прегръдка.